ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

 Смях, плач – и кашлица
Отчет за 13-та и 14-та семинарна седмица в Ястребино, 18-29 юли 2010 г.

Снимки
           Ние много се смяхме, също плакахме и много кашляхме, описа една участничка настроението в заключителния кръг на двете семинарни седмици през лятото. Кашлянето се отнасяше за двамата настинали доценти. Плачът и смехът се отнасяха повече за радостта от повторната среща и болката от раздялата в групата, която през тези три съвместни години израсна в една социална общност.

Тези две семинарни седмици се предхождаха от седмица с уъркшопи за правене на музикални инструменти и тъкане, организирани и проведени от Изабел Кустер, Кети Йени и Едит Моор. Възторженото работно настроение и внимателно подготвената украса на семинарните помещения допринесоха много за хубавото начало на семинара.

През първата семинарна седмица ударението беше поставено върху медицината и полагането на грижи чрез лекции по въпросите, свързани с храненето, полагането на грижи и диагностиката, както и към биографията от медицинска гледна точка, изнесени от Франциска Келер. Акцентът върху полагането на грижи беше задълбочен от Сузане Цубер, която е сътрудничка в кабинета на Франциска и упражни на практика прилагането на компреси, приемането на медикаменти и свързаното за много от участниците с изпитание на смелостта биене на инжекции.

Специално внимание в тази област беше отделено и на терапевтичното въздействие на разказването, поднесено с помощта на примера на приказката „Мелодията на краля на елфите“ от Ерика Дюнфорт.

Като още една практически приложима тема Гюнтер Луфт хвърли поглед към въпросите, свързани със стиховете за свидетелствата на децата в училище и ги представи – наред със значението им за човекознанието – преди всичко като учебно поле за учителите. 

По такъв начин беше завършена медицинската педагогическа част на семинара. Седмицата беше използвана интензивно и за останалите отворени въпроси и Франциска Келер беше заета през цялата седмица непрекъснато с допълнителните индивидуални консултации, едно предизвикателство за нашите преводачки Катя Белопитова и Йорданка Димова, които от сутрин до вечер трябваше да изграждат езиковите мостове. Освен това за консултация с Франциска идваха и хора извън семинара, а също така и родители с деца с увреждания.

Втората седмица имаше като тематичен акцент социалната терапия на фона на стихотворението „Аз съм“ от Алберт Щефен, в което се казва:

„Аз съм
            творец на общността на свободните същества..“

Това именно представлява принципното уважаване на индивидуалността точно на хората с увреждане и тяхното включване в общности за съвместен живот като носещ елемент на социално-терапевтичните общности за живеене. Съвместният живот и общата, икономически смислената работа на хората с техните различни способности, са характерни за тази общност за съвместен живот като форма на изискваното от хартата на ООН включване или инклузия. Тази тема, която играе все по-голяма роля в социалната политика в Европа, беше задълбочена от Хартвиг Елерс (от социално-терапевтичната общност Вайде-Хардебек/Германия). Дори и когато хората не биват разглеждани като болни или като пациенти, социалните терапевти трябва да установяват индивидуалната потребност от помощ, още една тема, която принадлежи към работата на социалните терапевти. Връзката с практиката на участниците можа да онагледи конкретно наличната потребност от действия в България.

Преглед на най-важните аспекти при развитието на качеството от страна на Герхард Херц завърши тематично научната част.  

Преминаващият през двете седмици елемент на развитието бяха трите работни групи по изкуствата - музика (Изабел Кустер), тъкане/предене/ плетене на кошници (Кети Йени, Едит Моор) и пластициране (Гюнтер Луфт). Тук можа да бъде установено, че тригодишната практика на участниците в художествените процеси беше донесла изцяло своите плодове, защото всички можеха да се свържат с предходния опит и да доведат начина си на работа и резултатите до едно ново стъпало в качеството, въпреки че никога на преден план не беше поставян резултатът, а винаги процесът на работата.

Свързана с това и също така преминаваща през двете седмици беше подготовката за едно представление на приказката „Мелодията на краля на елфите“, ръководена от Изабел Кустер. И защото по време на втората седмица трябваше да си заминат част от участниците, почти цялата семинарна група участва в представлението като музиканти, танцьори и певци, отчасти и като артисти. Зрители бяха около 25 деца и придружители от един дневен център в Елена, който вече бяхме посетили многократно. Лъчезарните и въодушевени деца и младежи и радостно отморените придружителки се озоваха след представлението на коктейла за всички и на съвместните хора на открито.

Придружаващо през двете седмици се проведоха и разговорите върху дипломните работи, които трябва да бъдат написани и предадени до последния семинар, за да може и да бъде потвърдено успешното му завършване. На това формално и правно ниво постигнахме решение, което позволява участниците да получат както сертификат, признат от конференцията по лечебна педагогика и социална терапия в Дорнах, така също и документ от Нов български университет (НБУ), когото успяхме да спечелим като партньор, с когото да се кооперираме за официалното българско признание и в рамките на който има изгледи за продължаване на курса от февруари 2012 г. Става дума за частен университет, който е силно заинтересован от това, да станат известни нови и все още неразпространени в България педагогически и социални подходи и чието желание е да стимулира идеята за автономни, недържавни заведения и самоуправлението като перспектива за България. Освен това съществува и интерес от един частен колеж да предлага нашето обучение на едно неакадемично ниво.

Много радостно е и това, че има редица по-малки инициативи, задействани от нашите участници и в някои случаи вече довели до конкретна работа на антропософска и валдорфска основа. Наред със стремежа за създаването на едно валдорфско училище в София, който се беше зародил от участници в семинара, тук трябва да се назоват асистирането на млади хора с увреждания, художествените предложения за деца и възрастни и инициативата за създаването на още една валдорфска детска градина в един български град.

Сега ни предстои и заключителната семинарна седмица, но още от сега може да се каже, че плачът, смехът и кашлянето се оказаха само придружаващи явления на един процес, който и на 25 септември 2010 г. няма да бъде приключил.

Вече е изградена доста стабилна почва на отношенията, на която в бъдеще ще може със сигурност да се пристъпи с красивите традиционни филцови терлици, които организаторите и доцентите получиха от участниците като подарък. Че това нямаше да бъде възможно по този начин без непрекъснатата организация, отговорността за която носи Едит Моор, изразиха участниците и доцентите в тяхната благодарност и й подариха съвместно изтъкания килим като спомен за красивите семинарни седмици в Ястребино през 2010 г.

Герхард Херц
           август 2010 г.