ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Курсът по лечебна педагогика и социална терапия като преживяване

Автор: Галина Трифонова

Човек си върви по пътя и изведнъж между дърветата мярва отблясък. Решава да се отбие за малко, да види какво има там и пак да се върне на своя път. Бързо стига до мястото и….попада в друг свят. Уж всичко е както на другите поляни, но тук и слънцето грее различно, и цветята изглеждат и миришат по друг начин, даже въздухът сякаш не е същия. Прави крачка в този свят, втора, и…..забравя за предишния път.

Така се чувствам след втората седмица на втория за мен антропософски курс, този път по лечебна педагогика и социална терапия. Не зная на какво да се възхищавам повече: на милите и естествени преподаватели; на филма за едно малко Валдорфско училище на границата между Швейцария и Франция, чиято дружелюбна и топла атмосфера на съвместно преживяване на живота и ученето от учител и деца ме покори (дори не ми се вярва, че употребявам тези думи, за да опиша училището!); на „малките”,практични решения в организирането на обучението в слети класове, които правят едновременното хармонично и успешно ученето на децата от І до ІV клас не само възможно, но и полезно! Нещо повече. Сякаш вече не мога да си представя като успешно друг тип учене!

А подпомагането на хора с увреждания?! За мен Ана Льофел, приведена над човек с увреждане, леко прихванала ръката му, припяваща тихо песента за камбаните и деликатно подтикваща неумелата ръка да рисува линията, която изминава езика на камбаната пак и пак е видимия образ на уважението, грижата и подкрепата за хората с увреждания. Питам се колко такива актове на подкрепа се съдържат във всеки предмет на малката изложба от предмети, изработени от хора с увреждания: гердани, дървени лъжици, красиви чанти от вълна и плат, платове?! И си мисля, че употребата на тези предмети от други хора е благословия за човещина и любов. Какво ли е да си облечен в дреха от любов или да вържеш косите си с панделка от разбиране, или да излезеш сутрин от къщи, понесла нещата си в чанта от подкрепа и съпреживяване?

Р. Щайнер е труден за четене. Това всеки го знае, убедих се на собствен гръб и аз. Но когато си пленен от идеите му, можеш да стигнеш собствен творчески връх и да направиш нов, неочакван прочит на общоизвестни математически истини, да дадеш на други да се докоснат до твоята представа за красотата и мистерията на числата! Да преоткриеш Космоса в редицата на простите числа и цялата еволюция на човешкия род в едно единствено чисто – 4! Както направи д-р ф.н. Стоян Везенков. Любувах се на хармонията и в същото време на контраста в стиловете на д-р Везенков и Радослав Радев, на интелигентността при представянето на темата за културните епохи, което превърна съвместната им лекция в незабравимо за мен изживяване! А съвършения урок по свирене на музикални инструменти на Едит Моор? А заниманията по евритмия на Константин Груя като възможност да преживееш по нов начин собственото си движение като космическо движение?! Всяка от тези дейности ме срещна с мен самата по неочакван начин. За пореден път се видях различна и малко по-свободна отпреди. Благодаря ви, Едит, Ана, Кети, Герхард, Хуго, Константин, Стоян, д-р Франгов, Мариана! Благодаря ви за това невероятно изживяване! Галина Трифонова