ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Доклад за 12-та семинарна седмица по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия в България, 06-10 април 2010

Пролетно пробуждане със слънчев изгрев

Снимки
Дванадесетата семинарна седмица този път се проведе близо до самия черноморски бряг. Както при последния семинар в София, мястото се казваше „Дом на науката“. Това е 12-ет етажна сграда с изглед към морето и изгрева. Хотелът, току-що отворен за първите гости след зимата, беше на разположение почти само за нас, включително и вътрешният минерален басейн, който ползвахме безплатно. Всеки ден слушахме прекрасната музика на Григ и Бетовен, изсвирена от Дорина и Йорданка, с която беше съпътствана евритмията, а почивките бяха изпълнени с музика от цигулката на Константин.

След толкова много семинарни седмици прекарани заедно, всеки се радваше да види другите и имаше много за разказване. От 38-те участника, този път можаха да дойдат 32-ма, двама от отсъстващите бяха на стаж в Украйна, трима бяха на работа и един трябваше да се грижи за болното си дете. Участници имаше от всички краища на България, някои дори с до 12-ет часово пътуване. Разбира се, за това допринася и правилото, че всеки може да отсъства не повече от една седмица през годината, а също така и процеса на писане на дипломна работа, която води винаги до разговори с присъстващите преподаватели и подчертава важността на менторната система.
Всеки ден започваше с една ритмично-музикална част, водена този път от Константин, който упражняваше с нас собствени пентатонични композиции и постоянно усложняващи се ритми.
Валерия Медведева, която вече за четвърти път идва от Украйна, изнесе лекции на теми: лечебно-педагогическото обучение в горния курс, обучение в занаяти, обсъждане на деца, работа с лечебно-педагогическия курс. Във връзка с предишни лекции Валерия разгледа още веднъж личния път на посвещение  на учителите, насърчавайки участниците да събират собствен опит и да го обменят в регионалните групи.
Точно за 12-тата семинарна седмица се появи и преводът на лечебно-педагогическия курс на Р. Щайнер, благодарение на Росица и Димитър Левашки, направен по време на тяхното следване във Витен-Аннен ( лечебна педагогика и евритмия ), под редакцията на председателя на Антропософското общество в България - д-р Димитър Димчев, с подкрепата на антропософското издателство в страната,  за което ние всички сме им благодарни.
В два блока ежедневно бяха преподавани евритмия и рисуване на форми. Деян Димитров, един от малкото български евритмисти, който живее в Льорах и се развива в сценичната евритмия, водеше евритмичните занимания. Той премина от упражнения с гамата през последната семинарна седмица в София към интервалите и движения в съпровод на музиката на „Солвейг“ (Григ) и „Лунната соната“( Бетовен).
Деян изнесе и лекция за значението на изкуството в сегашния живот, която затвърди значението на заниманията с изкуство в нашия семинар, а именно като себеопознание, изостряне на наблюдателността и чувствителността, но съвсем не като терапевтично обучение, както някои в началото смятаха.
След като Едит Моор още през първата година въведе рисуването на форми, а Фредерик Щьокли ги разгледа от гледна точка на изкуството, Доротеа Шмид, дългогодишна преподавателка в лечебно-педагогическия институт Еквелден в Бад Болл, представи методичната страна на рисуването на форми в различните класове. Това беше подкрепено и с много личен опит и познание, събран от личната й практика. Тук трябва да се спомене, че тези нови знания бяха въведени от доста хора на техните работни места, например Силвия в нейната занималня в София и Мария в помощното училище в Карнобат, които  Едит Моор посети след семинара.
По време на семинара се засегнаха въпроси, свързани с училищната организация, с ръководната идея, със създаването на НПО и ръководенето на такова сдружение. Зорница и Радка направиха презентация и разказаха за своя собствен опит. Двете от години се занимават с развитието на работата с хора с увреждания и ръководят НПО, която отвори един от първите дневни центрове в България. Те предложиха и темата за единна национална организация, която да свързва инициативите на отделните регионални групи и да се грижи за допълнителното обучение на семинаристите след края на семинара. Тази дискусия ще продължи и през следващия семинар. Тя има нужда от време, за да узрее.
Трябва да се споменат и трите нови инициативи на регионалните групи в:
Смолян ( създаването на сдружение и на дневни занимания за хора с увреждания ),
Плевен ( група за занимания с деца с увреждания),
София ( създаване на сдружение на родителите за стартиране на валдорфско училище)
Към края на седмицата бяхме посетени от Елена Икономова от Варна, която е създала сдружение и предлага курсове за подпомагане на традиционното ръчно тъкане. Някои от участниците се записаха за такъв курс, тъй като през нашия летен семинар ще има въвеждане в темата „ Ръчното тъкане в социалната терапия“, за която в България са пренесени много инструменти за тъкане.
Друг лектор беше проф.Томов от частния „Нов български университет“ София, с който сме в преговори за акредитиране на нашия семинар в университета и въвеждането на обучение по Валдорфската педагогика и Лечебна педагогика в признати от държавата граници. Той държа лекция на тема „ Реформата в психиатрията в България“ и каза, че въпреки изискванията на ЕС и добрите намерения, тя се е провалила. Според него е възможно промяна само „отдолу“ и „отгоре“ може да се очаква минимална подкрепа.  Във връзка с презентации на участници за техните преживявания по време на семинара и по време на чуждестранната практика, той каза, че намира това обучение за много смислено и ще се застъпи за това да намерим място в неговия университет.
Малкото свободно време беше ползвано от много семинаристи за правене на кукли от вълна, под ръководството на Розалия и Нели, които са научили това по време на практиката си в Киев.
Същевременно се проведоха интензивни разговори върху дипломните работи, които се състояха със съдействието на нашите преводачки.
Последната вечер прекарахме в един традиционен ресторант с вкусни ястия, музика и танци - един ритуал, който допринася за чувството ни на общност.
Леко помрачаване на настроението предизвика фактът, че още не е намерено финансиране за заключителната 15-та седмица, която ще бъде в същия хотел. Като се има предвид щедростта на нашите спонсори през всичките 3 години, вярваме с надежда и увереност, че ще преодолеем и това препятствие.
Разделяме се с „доскоро“, „всичко добро“ и „живи и здрави“ до лятото в Ястребино.
С голяма благодарност към Валерия, Доротея, Деян, Константин, Зорница, Радка и фантастичните преводачки Катя и Йорданка, както и на пианистките Дорина и Йорданка.

Едит Мор-Василев (организаторка на семинара)
април, 2010