Статия, която отговаря на част от въпросите ви, свързани с поведенческите проблеми при деца до 7-г. възраст.
Автор: Е.М.Грюнелиус (с малки съкращения)
Превод от руски език: Милена Симеонова
Често децата от начална училищна възраст, за наше удивление, реагират не така, както очакваме; това е още по-вярно за децата от предучилищна възраст. Колкото по-малко е детето, толкова по-голямо е разстоянието между състоянието на неговото и нашето съзнание. Умният поглед на детето, обърнат към възрастния, е причина това да остане незабелязано, изисквайки от детето да следва нашата позиция вместо да бъде предоставено на собствения си вътрешен свят. Развитието на душата зависи от физическото развитие. Тя трябва първо да укрепне и да придобие своя структура. Колкото повече се съобразяваме с това обстоятелство, толкова по-добре ще се справим с нашите задача относно децата.
Нека си представим, че подбуждаме даден човек към някакво действие, и да сравним реакциите на възрастния и детето. Да разгледаме конкретен пример. Към възрастен човек се обръщат с предложение да направи нещо с благотворителна цел. При което му съобщават за наличните потребности и средства, годни за удовлетворението им. Отначало му разказват за бедственото положение, след това се стремят да го увлекат в тази дейност и накрая го призовават към съвместни действия. Може да се обособят три етапа. Първият е информационен, на този етап се съобщават представите и понятията. Вторият етап се отнася до емоционалното участие, а третият апелира към волята, тъй като той трябва да подтикне към действие. Следователно редът е следния: първо - мисъл, второ - чувство, и трето - желание. Тази последователност може да се срещне в най-разнообразни житейски ситуации. Например при продажба на някаква стока. Отначало обясняват каква е стоката и какви са предимствата й. След това се опитват да ни убедят, че стоката удовлетворява личните нужди на купувача, и накрая ни убеждават да извършим сделката. Пред нас са все същите три стъпки: мисъл, чувство и желание.
Нека да проследим традиционната последователност на действие при подбуждане на детето към определена постъпка. Започва се с разясненията относно дадена ситуация, след това следват призиви да се действа така, както постъпват «добрите деца», и накрая детето трябва да действа.
Но при това твърде често в най-решителния момент следва отказ – изразен с думи или скрит - и работата свършва с разочарование. След това се прилага поощрение или наказание, т. е. външното средство на властта, и по този начин се отказва вземането на конкретни възпитателни мерки. Детето трябва да действа под външен натиск, страстно желаейки похвала или опасявайки се от наказание, и тогава то се лишава от възможността да действа, изхождайки от своята съкровена същност, от любов към самата работа.
За да се изясни защо такива действия по отношение на детето са негодни, трябва да се обърне внимание на ключовата позиция, характеризираща се с определено понятие, а именно понятието «добро дете». Ние, възрастните, от опит знаем колко непоносим може да стане животът, когато в отношенията между хората отсъства нещо от това, което се съдържа в думата «добър». Нашите понятия представляват резултат от многогодишен опит, затова за нас те са значими и могат да служат за трамплин на нашите постъпки. Но в понятията на детето контекстът на опита отсъства, затова неговите постъпки имат слаба мотивация. Веднъж чух как едно малко момиченце попита: «А как изглежда доброто дете, с руси коси ли е?». Милиони деца в наши дни израстват с разрешения и забрани, награди и наказания. При това абсолютно не се взема под внимание, че извършвайки действия, малкото дете съвсем не се ръководи от понятията. Неговите постъпки са толкова тясно свързани с чувствените впечатления, получавани от заобикалящата обстановка, или с процесите, извършващи се в собствения му организъм, като глад или жажда, че изискването при всяко действие първо да си спомни за разрешенията и забраните би било непосилен товар за детето.
Ако не разполагахме с нищо друго освен несъстоятелни понятия, възпитанието на деца на тази възраст едва ли би било възможно без авторитарен натиск. Това друго нещо може да се открие чрез наблюдение на децата. В определени случаи може да се види как дори най-упоритите и немирни деца с благоговение следят работата на майстора-занаятчия. При това те дълго време стоят съвършено спокойно и започват да се съпротивляват, ако се опитате да ги отведете. Ако при това и вие самите наблюдавате отначало действията на занаятчията, а след това играта на детето, често с удивителна яснота се вижда, че играта до най-малките подробности възпроизвежда действията на занаятчията. Например ако детето е видяло как дърводелецът забива гвоздеи, когато по-късно играе на дърводелец, то не играе на «забиване на гвоздеи» изобщо, както би било в случай на понятийно възприемане на работата на дърводелеца, а на съвършено определеното «забиване на гвоздеи» от определен дърводелец. В жеста на играта се прокрадва и това дали чукът е бил тежък или лек, а също така дали дърводелецът е обмислял подробно ударите си или е работил по-напористо. В играта се появява същият захват на чука, същият замах, а също така дали му е споряла работата, дали дърводелецът е бил отпочинал или пък уморен, накратко, целият работен процес на фона на човешките особености. Наблюдението на детето не е било пасивно присъствие, а напротив, много активен процес. Детето не би могло да опише с думи всички подробности на това, което е видяло; видяното е преминало непосредствено в живота и постъпките му. Децата през първите седем години от живота си притежават интуитивната способност да проникват в същността на действията и изразителните жестове на заобикалящите ги хора. Даже родният език се усвоява по такъв начин. Детето се учи чрез тънкото, непосредствено и естествено подражание. Децата много рядко могат да кажат как го правят. Веднъж обаче едно малко момиченце ме порази със забележката си: «Аз мога сама да си връзвам връзките на обувките. Знаеш ли как се научих? Наблюдавах как го прави сестра ми. Когато искам да науча нещо, нищо не трябва да ми се обяснява. Аз просто гледам, а след това мога сама».
Начинът, по който детето си взаимодейства с обкръжението си, е право противоположно на начина, по който го прави възрастния. Детето преминава през следната последователност от стъпки:
1. Съпреживяване на постъпката, при което непосредствено участва и волята;
2. Възпроизвеждане на постъпката по време на игра, в резултат на което детето емоционално се свързва с постъпката;
3. Събуждане на интерес към постъпката, възникване на въпроси относно тази постъпка, пренасяне на наблюденията в съзнанието, което в крайна сметка води до формиране на представи и понятия.
Нека съпоставим в обобщен вид тези противоположни процеси при възрастните и при децата:
Възрастен 1. Предаване на информация чрез представи и понятия, обръщане към мисленето. 2. Установяване на лично отношение, обръщане към чувствата.
3. Подбуждане към действие, обръщане към волята |
Дете до 7 годишна възраст 1. Съпреживяване на постъпката, пряко обръщане към волята. 2. Емоционално преживяване на постъпката-примера и съединяване на самия себе си с постъпката. 3. Пробуждане на интерес, изблик на представи и понятия. |
Редът – мисъл, чувство и желание – при това е обратен:
Възрастен I Дете до 7 годишна възраст
1. Мисъл I 1. Желание
2.Чувство I 2. Чувство
3. Желание I 3. Мисъл
Това противопоставяне служи за ключ към възпитанието на децата от младша възраст. Нито дискусията с детето, нито обясненията и обосноваванията не отговарят на естествените особености на тази възраст. На детето трябва да се предостави възможност да преживее постъпките на възрастните, което за него ще стане ориентир в живота. Ние възпитаваме детето най-напред с ежедневните си действия, а не с това, което му говорим. Ако нашите постъпки са пронизани с идеалите за добро, красота и истина, ние ще открием пътя към същите тези идеали и пред детето.
Възпитанието чрез подражание поставя пред възрастния-възпитателя съществено по-строги изисквания, отколкото възпитанието чрез авторитет. Детето търси авторитета, но обикновено не по-рано от седемгодишна възраст. Дотогава то се стреми във всичко да се убеждава чрез своя собствен опит; тази възможност му дава възпитанието чрез подражание. Ако пък твърде рано се премине към авторитарното възпитание, детето се лишава от възможността да преживее всичко само. В резултат може да се получи определен автоматизъм, нещо повече, по време на целия си живот човек ще действа по готови, определени от другите хора принципи. Една майка ми разказа наскоро, че вече е започнала да възпитава кърмачето си авторитарно. Сега детето е на малко повече от година и по нейните думи е такъв юнак, че не прави нищо непозволено, Когато той за първи път се приближил до масичката за чай, майка му изключително енергично му забранила да взема предмети от масата, и оттогава детето заобикаля масата отстрани. При по-нататъшната беседа тя разказа, че една от нейните познати й казала, че детето сякаш изглежда тъжно, и ме попита дали и аз съм на същото мнение. Действително детето правеше впечатление на много мило, но при това явно се отказваше от собствените си желания. Когато на едно дете му се налага да започне живота си с подобни ограничения, веднага виждаме колко силно се отличава то от детето, на което са позволили да прояви жизнените си сили и силата на волята и което възприема живота енергично и радостно.
Малкото дете е изключително срамежливо и стеснително при първите си опити да излезе от вътрешния си свят и да влезе в отношения с външния свят по свой, естествен за него начин, и при това да се самоутвърди. В същото време то говори на друг език, има друг подход към живота, то по особен начин усвоява впечатленията. Чрез своето твърде нетактично и решително за детето противодействие, чрез своите повелителни интонации, твърде бързите реакции, забрани, намеса, мъмрене и отпор, които се проявяват дори в дребните неща, ние много лесно лишаваме детето от възможността да избере самостоятелно пътя си. Истинската му природа се потиска. Ако пък обградим детето с участие и пълно с любов разбиране, ако спокойно предоставим свобода на едва зараждащите се негови чувства, безпомощни (от наша гледна точка) търсения на контакт със заобикалящия го свят, неговото ориентиране – ще станем помощници по неговия път. Ако се намесваме колкото може по-малко, ще видим, че детето наистина е застанало на благодатна почва за подражание и се вписва в живота естествено и успешно. Проявявайки издръжливост и търпение, постъпвайки според нареждането, детето, без само да знае, с цялото си същество се стреми към отхвърлената по-рано от него самото постъпка, но само в случай, че такива постъпки са станали навик на заобикалящите хора и те се отнасят положително към него. Защо да не разрешим на детето да върви по пътя, съответстващ на природата му, който би му помогнал да овладее живота и да се включи правилно в него? Разбира се, ще е нужно търпение и умение да чака, но ако се отнесе сериозно към това, това, което после ще се появи в детето, ще бъде щедра награда за чакането.
....................................
Като възрастни хора, които мислено преработват своите впечатления, ние пристъпваме към предметите и явленията в ролята на наблюдатели. По този начин се отдалечаваме от тях. Ако се сблъскваме с неприветливост или несправедливост към себе си, оценяваме подобно поведение, съотнасяме го с нашите собствени понятия, едновременно обмисляйки струва ли си да се изкажем против или да не реагираме. До известна степен можем да се затворим в себе си и да решим как трябва да реагираме на впечатленията.
Детето от своя страна е отворено за потока от впечатления, то може да бъде сравнено с орган на чувствата. То напълно му се отдава, открито и беззащитно. Независимо от това дали впечатленията са полезни или вредни за детето, то не може да се загради от тях. Дете, което е било мъмрено веднъж, особено ако е било толкова строго, че мъмрещият след това е изпитал разкаяние, след няколко дни може, играейки с юмруците си, да мъмри куклата със същата интонация, същото леко потрепване на гласа, същите жестове. Наблюденията върху детето действително могат да ни потресат, когато видим, че в тази ситуация, в която възрастният човек би заел спонтанно отбранителна позиция, детето само преживява и подражава.
При това в много случаи се оказва, че детето дори не е разбрало защо се е намесил възрастният. Остава само състоянието на шок.
Детето може да стане нормално социално същество, ако расте в нормално и внимателно обкръжение. То ще бъде възпитано честно и правдиво, ако в обкръжението му царят честност и правдивост. Това, което искаме да постигнем при възпитанието на малкото дете, трябва постоянно да пренасяме от областта на мислите в областта на постъпките. Върху това се гради цялата методика на възпитание в детската градина.
Това, срещу което детето инстинктивно протестира, е такъв ред, който му се съобщава под формата на правила и понятия. Протестът на децата се отнася най-напред не към съдържанието на нашите мероприятия като такива, а към тяхната форма във вид на правила и понятия, които се отнасят към света на интелектуалното, до който детето засега няма достъп. По отношение на този свят реакцията на детето може да приема различни форми: като възмущение, насочено към принудата от страна на възрастния, дори ако то се изразява само в очакване, награда или наказания. Възможна е и такава реакция: детето сякаш капитулира, проявявайки твърде малко инициатива, то сякаш изчаква, изслушвайки даденото от нас указание, кога и къде трябва да се действа, реагира автоматично на всичко. Често се среща и друга форма, изразяваща се в това, че детето проявява твърде ранна интелектуалност. То като че ли изпада в тангенциалност, търси оправдания и извинения и в края на краищата прибягва до лъжа. Такава преждевременно пробудена интелектуалност ще се използва по-нататък предимно за да критикува другите, да се заяжда с тях, да предявява претенциите си към възрастните, демонстрирайки поведение, съвършено несвойствено на едно непосредствено, симпатично дете. По своята природа и в кръга на своите интереси детето е добро. То става недобро и сложно тогава, когато го изтръгват от нея и преди всичко чрез подтикване към ранна интелектуализация. В това се заключава най-разпространената и дълбока причина за лошо поведение, неудовлетвореност и даже жажда за разрушение. Проявите на ранна интелектуализация се задълбочават под въздействието на радиото, киното и телевизията. Имат се предвид само онези, често страшни впечатления, които детето извежда от киното и телевизионните филми, които оказват върху него непосредствено внушаващо въздействие, тъй като се предават чрез движения и жестове. Те действат на детето разрушително и са източник на силни впечатления, до които то още не е дорасло. Детето не е в състояние да отстоява собствения си свят под техния напор. Много деца в този случай спират да играят. Детето не знае как да запълни времето си, то губи вътрешната си увереност и се чувства незащитено в своя детски свят. Същността му е потисната в най-съкровената си част.
Възпитанието във Валдорфската детска градина е уредено така, че да се избегнат намеси в свободното естествено развитие на детето и да не се наруши равновесието на още потопеното му в мечти съзнание. От друга страна валдорфското възпитание не предоставя детето само на себе си, а поема ръководството, да, грижливото ръководство, но с подходящи за целта средства за пример и подражание.
Когато отглеждаме цветя, най-напред се грижим за листата, по този начин способствайки за формирането за съцветията, които ще се появят по-късно. Ако искаме да сформираме у детето добри мисловни способности, за да може то по-късно да постигне нещо в училище и в живота, трябва да се има предвид, че пътят към това минава през поощрението преди всичко на тези зачатъци, от които впоследствие могат да израстат съответните способности. Но у малкото дете тези зачатъци все още са напълно свързани с жаждата му за дейност и имат волева природа. По време на обучението си в началните класове те се преместват в образния, украсен с фантазии вътрешен свят, и едва по-късно се превръщат в разсъждения и понятия. С помощта на възпитанието, което се счита за естествена последователност на етапите на развитие на формиращия се човек, се постига съвършено различно качество на интелектуален живот в сравнение с това, което се достига чрез предаване на готови понятия. Понятията трябва органично да израснат в човека, както и всичко останало. Тогава те придобиват дълбочина, сила на убеждението и оригиналност. Понятията, усвоени само от паметта, често като тежък товар трябва да се влачат през целия живот. Възпитанието във Валдорфската детска градина никога няма да е насочено към ранни плодове на обучението, независимо от одобрението, което обществото показва към тях. Във Валдорфската детска градина строго се избягва всякакво натоварване на паметта, а също така всичко, което идва от училището, особено обучението по четене и писане още преди първи клас. По този начин силите на детството и «детското» в тяхното своеобразно значение се запазват за по-нататъшния живот.