По проект "УСТРЕМ-споделени възможности" използвахме т.нар. троичен метод на обучение. Той включва три равностойни части: теория, практика и изкуство.
Каква е ценността на този метод, използван широко по света във всички обучения по валдорфска и лечебна педагогика, по социална терапия и изкуства:
Човекът през целия си живот разполага с три сили, които търпят развитие: мислене, чувстване, воля. Всяка от тези сили се развива и осъществява преимуществено в една част от човека. Мисленето се случва в системата на главата, чувстването - в системата на гърдите, а волята - в системата на крайниците. Това, което се случва във всяка от тези три системи, се интегрира със случващото се в останалите две. Това обезпечава равномерното и адекватно използване и на трите сили.
Впечатленията на нашия представител - Галина Трифонова, от Четвъртата международна среща за повишаване на квалификацията на лечебните педагози в мрежа КРУГ, Санкт Петербург, 2-7.09.2015 г.
"Впечталения от лекциите на Андреас Фишер:
Като голямата част от материалите, разпространени по лекционни записки в сферата на лечебната педагогика и социалната терапия, включително лекциите на самият Р. Щайнер, и написаното по-долу не бива да се приема като напълно идентичен вариант на изговореното на Четвъртата среща за повишаване квалификацията на преподавателите от образователните организации за подготовка на лечебни педагози и социални терапевти на тема „Методика на преподаване на Лечебно- педагогическия курс на Р. Щайнер”(ЛПК).
Сигурно ви се е случвало да четете съвети за храненето на децата и да се ядосвате от категоричния, нетърпящ възражение тон на автора, твърдящ неща, с които не сте съгласни. Това предизвикват у повечето хора мнения, унифициращи всички деца и храната, която трябва да ядат. Всъщност, въпросът за храната и нейната "правилност" е много по-сложен, отколкото изглежда. Мнението на различните автори биха съвпаднали най-вече когато става дума за качеството на продуктите. Би имало единодушие, че е най-добре те да са био, нерафинирани и т.н. И твърде много биха се разминавали за видовете храна, която е полезна за децата. Без да имаме претенции за последна инстанция, ви предлагаме още един поглед. Във вашите ръце е да наблюдавате децата си, как им се отразяват различните храни, какви са техните особености и т.н.
Михаела Гльоклер - антропософски лекар, прави много удобна таблица на 12-те сетива с кратка тяхна характеристика и указания за развитието им.
1.Сетива, които дават възможност да се придобие опит от преживяването на собственото тяло:
Традиционно в лечебната и валдорфската педагогика разглеждането започва с 4-те телесни, а също така наречени долни (базисни) сетива. Тяхното развитие в първия възрастов период -от 0 до 7 г., е основополагащо за развитие на редица способности в по-горна възраст.
Темата за сетивата е от изключително значение в лечебната педагогика. Духовно-научното познание разглежда не 5 или 7 сетива, а 12. За почти половината от тях традиционната наука не споменава нищо, но не можем да не отбележим, че с методите си на работа тя е констатирала проявите на всички тях, макар и да не ги е обособила и да не се е задълбочила.
Ганс живее спокойно в родителския си дом, обгрижен от майка, която не изпитва недоволство от неговата флегматичност. Неговото възпитание никога не е било трудно. Като бебе, той дълго и тихо лежал в креватчето и следял с поглед бавните движения на собствените си пълни ръчички, които дълго време били неговите единствени играчки.
Автор: Каролина фон Хайдебранд
Десетгодишната Вилтруд бушува. Нейното набито тяло се тресе, докато с юмруци тя удря момчето, наранило по-малкото й братче. Разрошените й коси стърчат на главата й като пера на хищна птица. Голямото момче (на около 12 години), нейн враг, се опитва да се скрие от нейните удари и захапвания. Вилтруд вдига плачещото си братче от уличния прах, където го е бутнали голямото момче, хваща го за ръка и го завлича със себе си.
Автор: Каролине фон Хейдебранд
На рождения ден на Гундула (тя навършваше 8 години) майка й поканила деца на същата възраст, но дълго не могли да намерят самата Гундула. Тя се скрила под голямата маса, забила се в ъгъла и притихнала. Когато я извадили изпод масата, тя дълго плакала, а после гледала игрите на другите деца със скръбно лице и страдание в погледа. След това, преодолявайки себе си, се включила в играта и се почувствала щастлива. Тя гледала сияещите очи на децата и била много огорчена когато си тръгнали.
Автор: Каролина фон Хейдебранд
Петгодишният Кнут има рижави коси, сини очи и изящно вирнат нос. Горната устна е леко издадена над долната. Той не е много висок за възрастта си, но е гъвкав и строен. Неговата глава е доста голяма, а крайниците подвижни. Обича да ходи на пръсти, но когато иска, може да ходи твърдо.