ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Ако 1-ви възрастов период се характеризира с буен растеж и формообразуване на тялото, 2-ри - с развитие на емоционалната сфера и осъзнаване на себе си като отделен от света, тук процесът продължава в посока към системата на главата. Едва сега за юношата са достъпни абстрактни идеи и концепции, едва сега с истинска сила израства мисловната способност и истинската критичност към идейния свят.

Докато в предишния период бе изключително важно родителите и учителите да запазят своя авторитет, сега има необходимост от нова смяна на ролите във взаимоотношенията. Юношата не желае да му се налага авторитет, той желае диалог, приятелско отношение и разбиране. Най-обичани в този период са именно учителите, които съумяват да намерят път към своите ученици чрез приятелството и разбирането. Това е един важен начин младият човек да не се почувства наранен и обиден, както би се почувствал при среща с авторитарна личност, изискваща подчинение или даваща нареждания.

Деликатно е душевното състояние на юношата. За разлика от предходния период, сега му е много по-трудно да сподели своите чувства, желания, притеснения. Една нова срамежливост, особено при момчетата, често взема надмощие над желанието за изява, за общуване. Понякога борбата между тези два порива - срамежливостта и желанието да се изразят, носи вътрешни конфликти, променливост в настроенията, обърканост. Има няколко варианта на "отиграване" на такава ситуация, нещо характерно за възрастовия период: юношата или се затваря още повече в себе си, или намира оддушник - занимание, свързано с науката, по-рядко с  изкуството, или се отдава на някаква кауза (природозащитна, религиозна, патриотична или др.).

Независимо какво ще избере, в основата на този избор ще стои стремежът към истина. Това е основен порив в този период и младият човек ще я търси навсякъде, включително и особено ярко - във взаимоотношенията си с другите. Колкото по-голям фалш и неистина усеща в другия човек, толкова по-силно ще се бунтува срещу него и убежденията му.

Търсенето на истина е свързано с търсене на собствената идентичност. Сега се появяват големите въпроси на битието: кой съм аз, откъде идвам, какъв е смисълът на живота ми? Търсенето на идентичността е това, което подтиква много младежи да си намират кумири и да им подражават. "Искам да съм като..."  заменя лутането за известен период, при някои - за доста продължителен. Смяната на кумирите, както и развенчаването им, също е много характерно и показва продължаващото търсене, както и че все още не е открит задоволителен отговор.

Обикновено юноши, които има здравата основа на семейството и адекватно изградена ценностна система, рядко се люшкат от кумир в кумир, сравнително по-рядко си намират такива. Обикновено има личности, дълбоко развълнували ги със своите качества и способности, но няма желание да се претопи собствената личност в имитация. Разбира се, търсенето на собствената идентичност и тук го има в пълна сила. Много зависи от индивидуалността на всеки как се изразява това. Някои юноши например се вживяват в ролята на философи, постоянно развивайки теории; други така се впускат в живота, че "забравят" да ходят на училище; трети се опитват да си спечелят славата на донжуани....

Относно сексуалността, за която винаги се сещаме когато става въпрос за пубертета, е много необходимо следното уточнение: тя е само една малка част от целия процес на съзряване, дал основание на Р.Щайнер да каже, че в този период ние не достигаме полова, а земна зрялост. Защото именно в този период приключва съзряването на всички органи и системи. През 1-вия период се формират органите, през втория съзряват кръвообращението, дишането, органи като сърце, бял дроб. Сега вече съзряват половите органи, веществообмяната и мускулите. Тази трета система - на крайниците, от която започна психическото съзряване през 1-вия период, едва сега узрява достатъчно физически и е способна да поеме много по-голямо натоварване.

Земната зрялост е свързана както с половото съзряване, така и с психичното развитие, и даже в много по-голяма степен с второто. За първи път изпъкват ярко различията между мъжката и женската душевност. При момчетата и момичетата се развиват два противоположни процеса - момчетата силно се "приземяват", свързават се със земята, докато момичетата остават по-космични, по-витални. Причините за това могат да се намерят дори като видим разликите в телесното устройство на едните и на другите. Мъжкото тяло е по-здраво, сякаш от по-плътна материя, което се вижда в по-голямата мускулна маса, докато женското е по-меко, по-пропускливо. Ако външните влияния буквално се удрят в мъжкото тяло, то в женското преминават плавно и без съпротива.

Това може да се проследи и на нивото на психиката. Мъжете са ориентирани към намиране на решения, сблъсъка на мнения, отстояване на мъжкото достойнство, докато жените не пренебрегват нуждата от емоционална поддръжка и често не виждат смисъл във външната конфронтация. Не е изненада, че момчетата в този период стават по-затворени в себе си, сякаш прекъсват много от връзките си със света, докато момичетата като цяло запазват своята отвореност.

Нуждата да бъдат приети и разбрани - много важна в този период -  често диктува поведението. Юношите са склонни да се доверяват само на хора, обикновено по-възрастни, които не се изкушават да ги назидават, а които споделят своя реален жизнен опит. Започват да разбират, че вече носят нова отговорност за собствения си живот, за съдбата си, и човек, живял осмислен живот, силно ги впечатлява. Желанието да бъдат ценни, да открият себе си, ги подтиква да опитват новото. Но тъй като това е сложен период на вътрешно развитие и земната зрялост не се дава даром, се стига до "люшкане" между твърде съзерцателно настроение и мъдруване, впускане в живота с пълна сила или пък неовладяване на действията и поддаване на разрушителната тенденция.

За повечето младежи съществува тази възможност да изпаднат в крайност. Причината е, че за разлика от обикновеното състояние, в което в човек мисленето, чувстването и волята  се уравновесяват до известна степен и взаимно се повлияват, тук тези три сили не могат добре да се синхронизират и често надделява една от тях, теглеща в своята посока.

Както във всеки от предишните два периода има една граница, чието прескачане се превръща във важно и определящо събитие (в 1-вия - 3-тата година, във втория- 9-тата), и тук възрастта около 18,5 - 19 г. се явява особено важна. Обективно, това е периодът в индивидуалната биография, в който Лунните възли се завръщат на същото място, на което са се намирали при раждането. Тяхното движение очертава един от важните цикли в човешкия живот, който е валиден за всички. Разбира се, тази точка се преживява и преминава по различен начин от всеки, но това не намалява важността й.

Какво се случва на тази възраст: една част от младежите успяват да постигнат съгласие в себе си, да открият своята идентичност. Лутането им приключва. Друга част продължават този процес на търсене, но вече по-концентрирано и с ясно очертана посока. Голяма част от тях на тази възраст вземат решение накъде да се ориентират професионално. Изборът на професионален път бележи края на 3-ти възрастов период.

Това, че е взето решение и е определена професионална посока далеч не означава, че е окончателно. Във времето, в което живеем, личният избор има все по-голямо значение. В не толкова далечни времена професионалният път (или липсата на такъв за много жени например) в голяма степен е бил предопределен от семейната професия, така че синовете най-често наследяват бащиния занаят, а дъщерите се омъжват и се грижат за семейството си. С някои изключения, днес това не е така. Ако се опитат да  наложат поприще на младия човек, той се бунтува. Дори и сам да стигне до професията на своите предци, трябва да го направи самостоятелно, в резултат на собствения свободен избор.

Свободният избор е изключително важен за всеки младеж, като в същото време дава множество възможности. Затова по-скоро е правило, отколкото изключение, той да се преорентира, и то в рамките на 1-2 години, още преди приключване на този възрастов период. Облекчение за околните е ако младежът до около 20-21-та си година приключи с лутанията си и реши какво наистина му харесва и с какво би искал да се занимава.

Изборите, които човек прави през този период, се отразяват в следващия 4-ти и в 7-ми възрастов период. Важно е най-късно до 21-та година човек да е намерил някои отговори за себе си, които да му позволят да продължи напред по здравословен начин. В противен случай през следващите 7 години ще станем свидетели на мъчителни търсения, промени, несигурност и в крайна сметка на несъстояло се "вземане на живота" в собствените ръце. Затова е много важно вътрешната самостоятелност на младежа в края на 3-ти период да е изградена, още по-важно е родителите да съдействат на този процес, като подходят с доверие и разбиране към него. Само на тази основа той може да се отдели от семейството си и да се срещне самостоятелно със света. Това трябва да стане именно в края на 3-ти период, за да може преминаването в 4-тия да бъде в съответствие с отговорностите, които го чакат там.

Автор: oporabg.com